В рамките на една седмица недостигът на лекарствени продукти се превърна в тема с ясно изразено европейско и национално измерение.
На 15 октомври 2026 г. парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо четене предложените от Министерството на здравеопазването промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
“На 20 октомври представихме данни и аргументи защо поредното затягане на контрола и разширяването на СЕСПА не гарантират решаването на проблема.
На 21 октомври Европейската агенция по лекарствата проведе заседание на групата MSSG, съпредседателствана от нейния изпълнителен директор Emer Cooke, в чийто дневен ред бяха включени сигурността на доставките, уязвимостите на веригите за снабдяване и развитието на Critical Medicines Act.”, коментира Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България. Ето и цялата ѝ позиция:
Това съвпадение на събитията поставя въпрос, на който държавата дължи конкретен отговор: защо, докато европейският подход се развива към управление на риска и устойчивост на снабдяването, българското предложение продължава да поставя основния акцент върху проследяването, отчетността и ограниченията?
Не оспорваме необходимостта от контрол.
Оспорваме подмяната на реалното решение с административен механизъм, който може да регистрира недостига, без да отстранява причините за него.
На пресконференцията на 20 октомври представихме данни от проучване сред 300 аптеки и 5 пациентски организации, според които около 90% от установените липси са на лекарства извън обхвата на списъка, използван от СЕСПА. Посочихме и проблеми с наличността на скъпоструващи и есенциални лекарствени продукти. Тези резултати изискват задълбочен анализ на обхвата на системата и на действителните причини за липсите. Те не могат да бъдат пренебрегнати с аргумента, че повече данни автоматично означават по-добро снабдяване.
Европейската позиция също не допуска подобно опростяване. Emer Cooke посочва в интервю за Euronews от 4 април 2024 г., че недостигът може да бъде обусловен от производствени затруднения и икономически условия, включително ниски маржове и натиска за снабдяване на множество пазари при ниски цени.
Тя подчертава, че няма универсално решение за всички лекарства. Актуалният дневен ред на MSSG от октомври 2026 г. показва, че европейската работа продължава да се фокусира върху уязвимостите на доставките и мерките за сигурност на критичните лекарства.
Това е същината на проблема в България. При недостиг, който обхваща няколко държави, ние не можем да разчитаме, че административното проследяване ще създаде липсващи количества.
Не можем да приемем, че най-ниската цена е достатъчна гаранция за доставка.
И не можем да игнорираме риска ценовите различия и възможностите за паралелна търговия да влияят върху търговските решения за това къде ще бъдат насочени ограничените количества.
Член 81 от Директива 2001/83/ЕО предвижда задължение за подходящо и непрекъснато снабдяване, така че потребностите на пациентите в съответната държава да бъдат покрити. Critical Medicines Act развива европейския подход към сигурността на доставките чрез инструменти за укрепване на производството, диверсификация на доставчиците и по-устойчиви обществени поръчки.
На този фон в българското предложение не виждаме достатъчно ясно формулиран, цялостен механизъм, който да гарантира необходимите количества за вътрешния пазар, да осигури резервни източници при прекъсване на доставките и да свърже ранното предупреждение с конкретни действия. Предвидените мерки за по-строг контрол върху износа, по-бърз внос и повече прозрачност могат да имат определена роля, но сами по себе си не гарантират устойчиво снабдяване.
Това е съществената празнина, която трябва да бъде адресирана преди окончателното приемане на промените.
Не твърдим, че европейските препоръки изискват България да копира механично определен модел или да забрани паралелната търговия. Настояваме националните решения да бъдат обосновани с данни, да отговарят на установените причини за недостига и да осигуряват ефективна защита на пациентите при спазване на европейското право.
Затова настояваме преди второто четене да бъдат представени оценка на въздействието, анализ на вече събраните данни от СЕСПА и конкретен план за лекарствена сигурност. Този план трябва да включва ясна дефиниция на недостига, измерими критерии за достатъчност, ранно предупреждение, механизми за осигуряване на алтернативни доставки и критерии за устойчивост при снабдяването с критични лекарства. Необходимо е да се оцени и дали националният ценови модел създава достатъчни стимули за поддържане на наличности за българските пациенти.
България не се нуждае просто от по-строг контрол върху лекарствата.
България се нуждае от гаранции, че лекарствата ще бъдат налични.
Когато Европа обсъжда как да намали уязвимостта на доставките, а националната политика се концентрира предимно върху отчитането и проследяването, разминаването трябва да бъде поставено открито.
СЕСПА е инструмент, а не лекарствена политика. Контролът е средство, а не резултат. А резултатът, по който държавата трябва да бъде оценявана, е дали пациентът получава необходимото лечение навреме.
“Това е позицията ни и след пресконференцията на 20 октомври. Не искаме по-малко отговорност и по-малко контрол. Искаме законодателство, което решава проблема, заради който се приема.”, завърши Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България.
