Институтът по пътна безопасност определи договора за 2,7 километра от автомагистрала „Струма“ край Симитли като тест за управлението на Румен Радев. Организацията постави под въпрос обяснението, че процедурата не е можела да бъде прекратена, тъй като е започнала през 2025 г. при предишното правителство.
Договорът е подписан на 6 октомври 2026 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „АМ Струма 3.1“. Стойността му е 107 889 340,04 евро с ДДС, което според изчисленията на ИПБ прави близо 40 милиона евро на километър.
От Велико Търново Радев и екипът му са заявили, че процедурата е наследена от предишното управление и настоящото правителство е било длъжно да я финализира при заварените условия. ИПБ оспорва тази позиция и я сравнява със спряна процедура за мантинели за близо 500 милиона евро.
ИПБ посочва разлика от близо 90 милиона лева
Според института именно голямата разлика между най-високата и най-ниската оферта е била сред причините предишното ръководство на АПИ да не финализира процедурата за „Струма“. ИПБ твърди, че разликата е почти два пъти, а най-ниската оферта е била на STRABAG.
По данни, цитирани от организацията, предложението на компанията е с близо 90 милиона лева под цената, на която правителството е сключило договора. ИПБ поставя въпроса защо оферта от голяма европейска строителна компания е била отхвърлена като практическа алтернатива, докато договорът е представян като неизбежен.
„Това не е обяснение. Това е опит да се избяга от политическа отговорност“, заявява ИПБ.
Организацията твърди още, че е била подготвяна открита процедура, която да позволи участие на всички компании с необходимия капацитет и да създаде реална конкуренция. Тези твърдения не са придружени от публикувани в позицията документи, които да показват пълните условия на отделните оферти.
Искат документите и правните основания
ИПБ настоява управляващите да проверят всички законови възможности за защита на обществения интерес, ако договорът е неизгоден за държавата. Институтът призовава да бъдат публикувани документите по процедурата и конкретните правни основания, на които се основава твърдението, че договорът не може да бъде спрян.
Позицията завършва с оценката, че разликата от близо 90 милиона лева не може да бъде обяснена само с аргумента, че държавата не е имала друг избор. Към публикуването на становището няма посочено решение за прекратяване или преразглеждане на договора.
Източници: focus-news.net, fakti.bg
